АНОТАЦИЯ
В настоящата глава се излага методологията за оценяване на стойността на акции – обикновени и привилегировани. Обикновените акции са най-разпространеният и най-важният финансов инструмент с променлив доход. Разликата при инвестициите с променлив доход, спрямо инструментите с фиксиран доход, принципно се състои в това, че очакваните доходи от тях са по-трудно прогнозируеми и следователно оценяването им е по-сложно и в по-голяма степен субективно.
Предмет на разглеждане в главата са основните модели за оценка на присъщата (теоретичната) стойност на акциите, основаващи се на паричните потоци, които се генерират от дадено дружество в резултат на неговата оперативна дейност и на тези, които впоследствие са насочени към инвеститорите под формата на дивиденти. Такива са моделите на дисконтираните дивиденти, дисконтираните парични потоци на собствения капитал и дисконтираните парични потоци на дружеството. Тези модели са разгледани подробно, заедно с редица техни модификации – еднофазен модел (модел на растежа на Гордън), двуфазен модел, трифазен модел, Н-модел. Специално внимание е отделено на изчисляването на терминалната стойност на акциите като част от тези модели.